blue rabbit./sansa stark

SANSA STARK

Колко е лесно да загубиш всичко.
Всичко.
"Нведоми са пътищата на Старите и Новите богове." Какво ли оставаше за пътя на Санса. Сама. Загубена. Единственият и верен приятел, а може би според него и нещо повече, беше Кутрето. А тя вече не беше Санса. Сега беше копелдачката на Кутрето. Не знаеше какво да мисли. Какво ли? Пък и искаше ли да знаеше?
Живота и беше започнал спокойно. Никога не и бе липсвало нищо, но мечтаеше за Крналския чертог. Защо ли? Заради слава, блясък и принц Джофри. Принц Джофри. Този който уби вълчището и, този който заповяда да обзглавят баща и, същият който я беше накарал да гледа забодената на кол глава на баща и. Мразеше го. От дъното на душата си. Мразеше и Церсей с нейната студенина и злоба. Да, ако трябваше човек да се пазеше от някой то това беше тя, Кралицата регент.
Санса беше първата дъщеря и второто дете. Винаги бе обичала братята и сестрите си, да, дори и Сноу. Дори и Аря, да Аря. Тя толкова и липсваше. Всичките и невинни шеги които тя мразеше.
След като баща и беше обезглавен тя нямаше абсолютно никакво желание да се отдава на принц Джофри, за нейн късмет се появи Марджери Тирел, тя пое товара на плещите си. Санса вес още не беше спокойна, всички я гледаха жално, съжаляваха я. Но тя не се чувстваше посрамена, че кралят не я обича, не тя не го искаше. Искаше той да я мрази и презира както тя правеше с него. Но не би го убила. Не. Така наистина щеше да опозори семейството си. Старките. Вълците. Тези които удряха и заявяваха без капка страх "Зимата иде". В нея живееше вълчището. Горда и силна. Ето така трябваше да бъде. Не можеше да посрами рода си и даизвърши нещо толкова долно като кралеубийство. Но ето на, никой нямаше да поварва. Беше избягала.  Изпитваше известна тъга, че оставя Тирион. Макар и да беше Ланистър той не я беше докоснал, въпреки всичко.
Да, тя се омъжи за Тирион Ланистър. Джуджето. Дяволчето. Но той се държеше добре, двата спазваха дистанция, а Санса както винаг се държеше като една истинска дама. Единственото което искаше от него беше да и разрешава да ходи да се моли. Изпитваше и известни огризения на съвестта, че на практика се молеше Тирион и целият му дом да изгорят. Северът да победи.
Но избяга.
Кутрето и помогна. Този който бе отдал целия си живот на една жена, нейната майка, но никога не се бе и надявал, че ще я има. Той щеше да се ожени за сестрата на лейди Старка, лейди Арин. Зъкръглена жена с неясни черти, но тя изглежда го обичаше повече от всичко на света. Знаеше и коя е Санса, но за всички други тя беше копелдачката на Кутрето.
Целувката. Кутрето я целуна лейди Арин видяла. Възмутила се и привикала при себе си Санса, наговорила и куп обиди по адрес на майка и, но младата вълчица издържала без да лишава поведението си от добри маниери. Но това не стигаше на ревнивата съпруга. Беше хванала Санса за косата и я завлече към един от небесните изходи. Искаше да я хвърли. Кутрето дойде. Разобеди лейди Арин, и тя обнадеждена от думите му, че винаги е обичцал една жена пуска Санса, но след това той казва, че това е лейди Старк и бута лейди Арин. Обвиняват певеца. Този перверцен и прекалено арогантен певец.
Санса трява да се грижи за немощния син на лейди Арин, с неговите непрекъснати пристъпи и потребността да пие от гръд. Сега тя беше негова майка. Копеле. Но вътре в нея все още тлееше огъня на Старките.
Истинската наследничка.
Външен вид:
Санса имаше кестеново кафяви очи. Нежни, топли, но и някак празни, отдалечени от севета. В тях се криеше болка непозната дори и за най- смелите рицари. Косата бе наследила от майка си. Дълга и кестенява, но имаше и червени кичури които подчертаваха млечно бялата и кожа. Лицето и беше станало някак немощно и изтощено от цялото бреме, от цялото това бягство. Устните и бяха сравнително пълнички и розови, не можеха да се сравняват с прекалено слабото и тяло. Да не говорим, че беше и прекалено висока за момиче на нейната възраст. Петнадесет годишна. Миглите и бяха дълги и гарваново черни. Санса беше красива, но все още толкова крехка и невинна, девица.
Характера и беше друга работа. Знаеше кога и къде да говори и кога просто да замълчи. Не обичаше прекалено много приказки, бяха излишни. Винаги ходеше с изправен гръб, носеще гордо името Старк, несломима пред думите които я съпътсваха "Дъщерята на Клетвопрестъпника.", не баща и беше всичко друго, но не и това. Не вярваше и на себе си когато тряваше да го казва на всеки който и отдадеше съболезнованията си, по настояние на Джофри. Ах Джофри, шеметния момент, миговетев които го виждаше как се дави, неспособен да диша. Изпълваха цялото и тяло с приятна тръпка
Той умря. Старките са силни. Зимата иде и те ще я посрещнат гордо, но вие крале и кралици, регенти и Ръце, вие дали ще сте готови? Сред така зачестилата смята на крале? След као се разбра, че Церсей е просто курва? Кой е следващият крал и коя е следваща кралица, дали тя ще е на дракон? Само времето може да ни даде тези отговори, но това не пречи да помечтаем. А дотогава Санса щеше да прави това което умееше най- добре - да търпи.

Sansa stark/15