Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Размяна на банери
Съб Авг 09, 2014 8:08 pm by .amelia

» Кралският път
Пет Мар 07, 2014 5:36 pm by Artemisia

» Преди месец в Гората/hayden&rosalie
Чет Мар 06, 2014 7:16 pm by Rosalie Buttler

» Activity check
Вто Фев 25, 2014 6:30 pm by -godfrey

» It can be beautiful and look to be good, but in fact it is another evil bitch! {ROSALIE BUTTLER}
Пон Фев 24, 2014 7:09 pm by hayden baratheon.

» Save a face;
Нед Фев 23, 2014 7:02 pm by hayden baratheon.

» Artemisia Baratheon
Съб Фев 22, 2014 12:08 am by hayden baratheon.

» Кралският път
Съб Сеп 07, 2013 3:15 pm by Jemima Wendall

» to make you want me i can fabricate the truth
Пет Сеп 06, 2013 5:45 pm by .amelia


to make you want me i can fabricate the truth

Go down

to make you want me i can fabricate the truth

Писане by Lannister. on Чет Сеп 05, 2013 5:22 pm


Кралски черток, преди два месеца



Бях отегчен. Чисто и просто уморен от ежедневието си в столицата.
В съня си чувах как Кастърли Рок ме вика: в съня ми не съществуваше гравитация, нито закони на науката, затова морето се издигаше като войни от капки, идващи право от дълбините на океана. Те се обръщаха заплашително към двореца, но в сравнение с висотата му, приличаха на малки деца, плачещи в полите на майките си. Чувах глас, идващ от кулата... сякаш някой ме викаше... Беше само сън, а ми се стори толкова истинско, чувствах водата, която се сипеше по стените на Кастърли Рок по-близка от леглото, на което лежах в момента.
Сестра ми остана вкъщи. Преди седмица получих писмо от нея. Нищо особено, обикновените дрънканици, които бяха завладели детското й сърце. Не мислех, че ще ме впечатли и въпреки това почувствах някаква носталгия по Ланиспорт.
В продължение на месеци с баща ми обикаляхме земята. Ако не го познавах по-добре, щях да си помисля, че й прави имуществена оценка. Пред мен, подчинените си и домакините казваше, че иска да заздрави старите си връзки и направи нови съюзи. Не мога да преценя дали е така или не. Във всеки случай той не споделя с мен. А и накъдето върви бащино-синовната ни връзка се съмнявам някога да го направи.
Имам няколко любими места в Кралски чертог и те всички имат нещо общо помежду си, а именно, че са възможно най-добре обезлюдени. Наслаждавам се на спокойствието си на такива места. Мога да чуя мислите си, да ги видя пред себе си, което не се случва в Голямата зала и на площада.
Днес съм в библиотеката. Не очаквам компания. Колкото и да са много рафтовете с книги, тук никога не съм виждал повече от един-двама човека. Най-вече съветници в Малкия съвет или подчинени на Краля. Започвам да си мисля, че хората пренебрегват книгите... сякаш никога не е било така.
По-рано сутринта преглеждах стари ръкописи отпреди векове. Изглеждат напълно запазени, а където е имало нужда, се е правела лека реставрация. Основните текстове изглеждат дотолкова добре, че някой би се заблудил, че са били изрисувани вчера. Харесва ми начина, по който хората в миналото са обръщали внимание на книгите си: подвързвали са ги в специални кожи, които да издържат възможно най-дълго, да запазят книгата и в същото време да й предадат лукс, и понякога – красота. Понякога имам чувството, че са посвещавали целия си живот в изрисуване на книги: всеки символ, детайл, страница – направени до съвършенство, сякаш с елфическа лекота и фееричност. Може би така ще запомня Кралски чертог – с голямата му библиотека от живи книги в кожени подвързии.
Разсъждавах върху тези въпроси до балкона с книга в ръка, въпреки че често бях разсейван от копринено-люляковите пердета, които се плъзгаха във въздуха, оставяйки усещането за въодушевление и цялост. Мислех си за вкъщи и колко много път трябваше да измина, за да се завърна отново там... нямаше да е толкова лесно, като да бъда пренесен като прашинка във вятъра... трябваше да минем тепърва през още кралства и непознати земи, за да достигнем крайната си дестинация.
avatar
Lannister.

Брой мнения : 14
Join date : 04.09.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: to make you want me i can fabricate the truth

Писане by .amelia on Чет Сеп 05, 2013 6:13 pm

Something is said, it sits in my head It's been there too long, it's killing me slow.It's rolling around, it's pushing me down.It's keeping the good part of me closed.Can't you see that when I find you, I'll find me?

Светкавица последвана от силен гръм, който сякаш разцепи въздуха в стаята, остави след себе си наелектризиращо усещане.Беше необичайно мрачно за това време на деня, но това по никакъв начин не можеше да достигне до съзнанието на момичето.Тежките капки дъжд започнаха да барабанят по стъклата, превръщайки се в тих и приятен шум, чиято задача, сякаш бе да успокои положението.Да успокои нея.До ушите й можеше да достигне шума от листата на дърветата, удряни от дъжда и вятъра.Последва още един тътен, а след него още един.Навярно навън бе захладняло и времето нямаше нищо общо с красивото и приятно време сутринта.Амелия се опита да стане, да каже нещо, но никакъв звук не се откъсна от гърдите й, а тялото й дори не помръдна със сантиметър.Докато времето навън ставаше все по-сурово, през тялото й за първи път от много време премина вълна на страх и безпомощност.Не знаеше какво да направи, сякаш невидими вериги спираха всеки нейн опит да се помръдне.
От устните й се откъсна сподавен вик, секунди преди да се събуди в леглото си.Ситните капчици пот бяха се настанили на челото й, а тежкото и забързано дишане показваше, че бе имала просто кошмар.Такъв, който се повтаряше от няколко нощи и всеки път бе ужасяващ за нея.Не искаше да споделя на никого заради главната причина, че не искаше който и да е да разбере, че безстрашното и безскрупулно момиче се плаши от един най-обикновен сън.Не я интересуваше хорското мнение, но мисълта, че ще я гледат насмешливо, докато тя се опитва да им влее акъл в главата не й се нравеше особено.
Това бе и причината да не заспи до сутринта, а щом тя настъпи започна да обмисля какво да направи, за да успокои съзнанието си.Майка й, като всяка загрижена жена би казала, че е защото не дава почивка на ума си и не се държи като нормално момиче, чиято работа е единствено да бъде красива и да си търси подходящият мъж.Или по-скоро някой друг да го избере за нея.Но тя много добре знаеше каква е дъщеря й и че от малка не й е била отредена толкова...лесна съдба.Да се омъжи и да роди деца.Струваше й се еднотипно, но все някога щеше да го направи.Но не и днес.Или другата седмица.И без това трудно някой мъж привличаше вниманието й.Всъщност, никой не привличаше вниманието й и за това повечето я мислеха за безчувствена.Просто не намираше подходящият.
Е, може би имаше един, който винаги успяваше да привлече вниманието и погледа й, но пък знаеше, че не може да си позволи нищо с него, за това и го избягваше.Едно от малкото места, където можеха да се срещнат определено бе тук, в Кралски чертог, но тази сутрин тази мисъл дори и не мина през красивата й глава, докато решително бе тръгнала към библиотеката.Не помнеше от кога не бе спала спокойно, без каквито и да е кошмари, за това единственото й решение бе да потърси нещо в многото книги.Знаеше, че освен ръкописи, чертежи и планове, можеше да се намери нещо, което да отвлече вниманието й, връщайки й увереността в самата нея.
Влезе или по-точно нахлу в библиотеката така както обичаше да прави.Рязко, без да се замисля дали ще смути някой с това.Помещението бе достатъчно огромно, за да не се стеснява и да мисли за покоя и уединението на другите.Не знаеше какво да търси, нито от къде да започне, макар че идваше няколко пъти в месеца, за да се полюбува на хилядите книги и да избере тази, която й трябваше, според начинанието си.
Направи няколко крачки и се спря озадачено.Погледът й търсещо премина през книгите и съвсем случайно се спря на отворените врати, водещи към терасата.Там имаше някой и на нея не би й направило впечатление, ако човекът не се обърна, така че тя бегло да може да зърне лицето му.Нещо трепна в сърцето й, за радост и ужас на всички, които мислеха, че не притежава такова и тя остана няколко мига загледана в личността, стояща далеч пред нея.Нещо в нея изкрещя да се обърне и да излезе или да тръгне към друга страна, но за нейн ужас, тялото й грациозно тръгна напред.Мозъкът й, винаги пълен с идеи какво да прави, в момента не реагираше и тя се отдаде на момента и на надеждата, че когато трябва ще знае какво да каже и направи.
Може би веднъж или два пъти се осмели да го погледне, след това погледа й се плъзна извън балкона, наслаждавайки се на гледката.
-Не знаех, че харесваш извънредното четене - изрече най-накрая Амелия, осмелявайки се да го погледне.Чак след това осъзна, че се държеше глупаво. -Не започнах правилно, съжалявам.Добър ден. - Тих смях се откъсна от устните й, чудейки се колко по-странно и непривично за нея можеше да се държи в негова компания.- Каква е книгата?
avatar
.amelia

Брой мнения : 20
Join date : 31.08.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: to make you want me i can fabricate the truth

Писане by Lannister. on Пет Сеп 06, 2013 7:10 am

Когато вратата рязко се затръшна, не ми трябваше много време, за да отгатна кой е виновника. Тя. Госпожица Арин. Момичето, което не се съобразяваше с установените норми и все пак й се разминаваше. Ето една положителна страна на отсъствието на сестра ми: знаех, че тя щеше да се влюби в тази визия и поведение и съвсем скоро самата тя щеше да затръшва врати под носа ми. Амелия Арин едновременно ме отчуждаваше и привличаше с буйната си природа.
Това беше първото нещо, което забелязах в нея. И то ми хареса. Ако беше като всички красиви, свенливи девойки в двореца, нямаше да й обърна никакво по-специално внимание. Не се знае дали изобщо щях да я погледна втори път. Беше ми дошло до гуша от изтънчени принцеси с елегантни маниери и най-обидното към природата си: никакво лично мнение. А дори да имаха такова, бяха дотолкова поробени от ранка и позицията си на жена, че не смееха да го изразят. Мразя мекушавите хора. А жените им – двойно.
В моите мисли и представи жената винаги е силна фигура, пример за подражание, но не с лекотата, която излъчва, а с разума, добрите си съвети и обективното си мислене. Дори би могло да се нарече революционно. И не виждам смисъл то да се потъпква от мъжете на власт... Все пак не казваха ли, че до всеки един мъж стои по една силна жена? А за да черпиш енергия от половинката си, тя самата трябва да е силна натура и да не се влияе от обществото и моралните му прищевки.
Амелия Арин се приближи към мен, в началото очите й срещаха моите, но сега като че ли нарочно ги отклоняваше към гледката зад мен, сякаш там стоеше позлатена статуя на Дионис, която не можеше да изпусне.
- Харесвам всичко, което можеш да намериш измежду две твърди корици. Не вярвам да има по-добър подарък от този, в който може да бягаш стотици пъти и то единствено като разтвориш страниците му. – отвърнах.
Бях започнал да затварям очите си за красивото. Трудно лечение, тъй като е напълно нормално за хората да преценяват по външни характеристики. Исках да се излекувам от болестта на ценител на външната красота у хората. И в частност – у жените. Ако гледах през обективните очила на разума, щях да виждам, че всички са прекрасни цветя в градината на Ада и единствено ума им би трябвало да има значение за мен. Въпреки това не можех да не отбележа, че Арин беше изключителна красавица с шоколадовите си къдрици, които ограждаха лицето й като в рамка. Красива картина беше заключена вътре и дадох почивка на обещанието си към „вечните добродетели на духа”.
- Добро утро и на теб. – беше ми интересно как след няколко броени срещи бяхме забравили официалния тон и разговаряхме като дългогодишни приятели. Досега ме учеха, че е непристойно да се говори в неучтива форма, особено на дами и дори момичето да е бъдещата ти съпруга. Но сега като замисля, не виждах някакъв смисъл в казаното от тях. – Разглеждам карти от земите на доткраките. Напоследък представляват жив интерес за мен. – поклатих глава над изрисуваните чертежи в ръцете си и я погледнах. – Ами ти? Не мога да си те представя в задушливата обстановка на библиотека.
 
avatar
Lannister.

Брой мнения : 14
Join date : 04.09.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: to make you want me i can fabricate the truth

Писане by .amelia on Пет Сеп 06, 2013 5:45 pm

-Надявам се, това не значи, че предпочиташ книгите пред останалите си занимания - подкачи го тя, усмихвайки се непринудено.Харесваше й да дразни и да се забавлява с реакциите на хората, които нямаха никакво чувство за хумор и приемаха всяка нейна дума за чиста монета.Винаги бе намирала такова поведение за абсурдно и просто не се сдържаше в първия удобен случай да ги подкачи с някоя хаплива забележка.
-Дотраките?Може и да са интересни като...личности, но не са нищо повече от варвари.Не намирам нищо интересно в тях.
Истината и само истината.Не разбираше хората, които предпочитаха лъжата пред факта, че просто могат да кажат истината.Може би за това повечето мислеха, че говори каквото й хрумне, без да се съобразява.Всъщност, това което говореше винаги бе премислено, но никога извъртяно.Не използваше трика да вземе огромна част лъжа и да я замаскира с малко истина, за да подмами всички.Истината сама по себе си винаги можеше да отвори всяка врата, стига да знаеш как да си служиш с нея.
-Библиотеката е най-спокойното място тук, както най-вероятно си забелязал.Но точно сега дойдох, за да...потърся съвет от тях, ако така мога да се изразя.
Каквото и да ставаше, не обичаше да разгласява проблемите си, нито причината довела я до нея, за това реши, че ще е по-уместно да не каже нищо повече.Съмняваше се да го интересува това че тя имаше кошмари.Всеки имаше.Плод на мозъка ни докато си почива, нищо повече.Нямаше истина в сънищата, за разлика от много хора, които вярваха в противното.
-Съжалявам, че развалям представата ти за мен. - Изрече тя, завъртайки тялото си към него.Подпря се на балкона, взирайки се невиждащо в чертежите.Мозъкът й мислеше за съвсем различно, а рисунките не бяха толкова впечатлителни за нея, че да им обърне подобаващо внимание.Всъщност, не знаеше защо продължаваше такъв разговор.Според думите на останалите е неприлично едно младо момиче да разговаря толкова свойнически с някой мъж.Ъгх, дори мислейки за това й се повдигаше и желаеше да не се бе родила в такова време.Всичко това я изморяваше.
-Съжалявам, че те прекъснах.Продължавай, аз ще...си свърша работата.
Не звучеше така сякаш съжалява, но не се чувстваше виновна, че симулира някакво чувство.Бе типично за момичетата като нея.Но не бе типично да заговорят даден мъж, само защото ги привлича.
Само при мисълта за тази дума "привличане" се отврати от самата себе си.Как можеше да има такива мисли относно някой?Нали никой не бе достатъчно достоен за нея?Нещастникът, който щеше да бъде принуден да й стане съпруг, щеше или да се побърка с твърдия й характер или щеше да се окаже чудовище, което ще я пречупи по ужасяващ начин.
avatar
.amelia

Брой мнения : 20
Join date : 31.08.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: to make you want me i can fabricate the truth

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите