ИндексВход
Latest topics
it's innocence lost.
2 posters
Страница 1 от 1
it's innocence lost.
by Jemima Wendall Сря Сеп 04, 2013 4:24 pm
[ astrid berges-frisbey ]
Лоте бе сигурна, че дъщеря ѝ няма да бъде силна като останалите представители на Старк. Нямаше да бъде смела, уверена и борбена. Знаеше, че ще е различна, както тя самата бе различна. Наричаха я евтина, развратна. Просто защото не я познаваха. Какво като не принадлежеше към една от кралските фамилии? Можеше да има потекло и без известна фамилия, но истината си я знаеше и сама. Тя нямаше такова, защото наистина бе дъщеря на подобна продажница. Знаеше обаче, че дъщеря ѝ ще е различна. Въпреки невзрачността си, тя щеше да бъде интригуваща, очарователна, магнетична. Без да знаят защо хората щяха да я обожават. Щеше да бъде деликатна, затова избра име, което да ѝ отива.
Джемима Старк. Идеалното съчетание на онова, което баща ѝ се надяваше да бъде, но и онова, което щеше да бъде в действителност. Име, означаващо 'гълъб' и фамилия, която едновременно дава власт и уважение, но и вдъхва несигурност у околните, може би дори известна доза страх.
Лоте знаеше, че въпреки плахия си характер, Джемима щеше да бъде непокорна. Донякъде приличаше на нея и това бе достатъчно за червенокосата жена, дала последния си дъх в името на едно толкова крехко, но забележително същество.
На външност бе на не повече от петнадесет, но в погледа ѝ се разкриваше един необятен океан от познание. Един мистичен поглед, заключен в границите на наивни тюркоазени очи. Понякога мастилени, описващи страданието ѝ, разочарованието, омразата или яростта. Друг път светли като небето, трептящи, копнеещи, усмихващи се. От време на време просто светли без да показват емоциите ѝ. Също като пламъка в тях. Понякога той просто отсъстваше, друг път тлееше, а имаше моменти когато изригваше неочаквано. не говореше и не можеше да разбереш много за нея. Не се доверяваше лесно. Имаше причина, която не желаеше да сподели. Беше хитра и с позитивно мислене. Понякога подлъгваше с типично детското си мислене. Едновременно бе дете и пораснала млада дама. Обърквах се, но винаги ми бе приятно да общувам с нея, ако можех да се изразя по този начин. Реално само аз общувах, тя просто ме слушаше и изразяваше мнението си посредством изражения, физиономии или проява на емоции. Когато се смееше, стените като че поемаха този кадифен и звънлив звук и го разпростираха из стаята като недивими вълни светлина. Въпреки всичко я намирах за жизнерадостна.
Помня как винаги опитваше да живее в хармония с природата. Не я свързвах с фамилията, която носеше. Беше твърде деликатна за студените ветрове на Севера. Помня как млечната ѝ кожа винаги посиняваше или почервеняваше, когато забравеше за покрие някоя местенце и как винаги търсеше къде да се сгуши. Просто не бе пригодена за този климат. Помня също как често свеждаше поглед и под бледата кожа кръвта се насищаше и придаваше румен нюанс винаги когато нещо я смутеше. С мен обаче все по-рядко изпитваше това чувство. Като че нещо отвътре я караше да се променя. Беше луда, дръзка, решителна. Амбициозна. Импулсивна. Една напълно непозната Джемима Старк, която не можех да забележа, ако я наблюдавах от гледната точка на непознат. Беше момиче, което преживява всевъзможни метаморфози и като че ли истинската Джемима бе именно онова лудо момиче, което само двамата познавахме.
Беше раглезена и досадна, защото беше единствено дете. Единствено дете, чиято майка е починала при раждането, а бащата е едновременно сломен от мъка и щастие. Винаги е искал дъщеря. Противно на всякакви вярвания, че е добре първото дете да бъде момче. За някои е добре дори всичките деца да бъдат момчета. Живеям с известна доза дискриминация по отношение на жените и властта. Да, обаче баща ѝ не е толкова близък с двамата си сина от първия си брак, колкото е с Джемима. За разлика от тях те не познава думата 'не'. Получавала е всичко и продължава да го получава. Получава, защото го иска, а щом тя иска нещо, то го постига. Научила го е сама. Дори разглезена и досадна обаче тя го прави по един очарователен начин, който просто не ти дава възможността да откажеш да изпълниш всеки каприз. Дори не мисля, че е разглезена или досадна. Била е такава. В пряка среща с живота обаче всеки се променя. Животът озлобява, разрушава. Донякъде тя е разрушена, въпреки че продължава да върви с гордо вдигната глава. Ще кажете, какво може да знае едно деветнайсетгодишно момиче за живота и неговата способност да разрушава... Знае, защото знае, че е разменна монета. Знае, че без баща, който я обича, и с братя, които я презират и приемат за чужда в семейството, за нея няма спасение. Знае, че не иска да носи фамилията Старк, нито онази, към която би принадлежала след шест месеца, когато се предполага да се омъжи.
А кой съм аз? Приемете ме като страничен живот на този кратък живот, въпреки че тя би казала нещо повече, но не тя говори сега, а аз.
Джемима Старк. Идеалното съчетание на онова, което баща ѝ се надяваше да бъде, но и онова, което щеше да бъде в действителност. Име, означаващо 'гълъб' и фамилия, която едновременно дава власт и уважение, но и вдъхва несигурност у околните, може би дори известна доза страх.
Лоте знаеше, че въпреки плахия си характер, Джемима щеше да бъде непокорна. Донякъде приличаше на нея и това бе достатъчно за червенокосата жена, дала последния си дъх в името на едно толкова крехко, но забележително същество.
[ Jemima Stark a.k.a. Wendall | 19 | the wronged daughter suspected of being a bastard child ]
'Тя е мистериозна, очарователна, интригуваща. Забележителна, ако ви харесва. Обожавана. Какво знам за нея? Не много.'На външност бе на не повече от петнадесет, но в погледа ѝ се разкриваше един необятен океан от познание. Един мистичен поглед, заключен в границите на наивни тюркоазени очи. Понякога мастилени, описващи страданието ѝ, разочарованието, омразата или яростта. Друг път светли като небето, трептящи, копнеещи, усмихващи се. От време на време просто светли без да показват емоциите ѝ. Също като пламъка в тях. Понякога той просто отсъстваше, друг път тлееше, а имаше моменти когато изригваше неочаквано. не говореше и не можеше да разбереш много за нея. Не се доверяваше лесно. Имаше причина, която не желаеше да сподели. Беше хитра и с позитивно мислене. Понякога подлъгваше с типично детското си мислене. Едновременно бе дете и пораснала млада дама. Обърквах се, но винаги ми бе приятно да общувам с нея, ако можех да се изразя по този начин. Реално само аз общувах, тя просто ме слушаше и изразяваше мнението си посредством изражения, физиономии или проява на емоции. Когато се смееше, стените като че поемаха този кадифен и звънлив звук и го разпростираха из стаята като недивими вълни светлина. Въпреки всичко я намирах за жизнерадостна.
Помня как винаги опитваше да живее в хармония с природата. Не я свързвах с фамилията, която носеше. Беше твърде деликатна за студените ветрове на Севера. Помня как млечната ѝ кожа винаги посиняваше или почервеняваше, когато забравеше за покрие някоя местенце и как винаги търсеше къде да се сгуши. Просто не бе пригодена за този климат. Помня също как често свеждаше поглед и под бледата кожа кръвта се насищаше и придаваше румен нюанс винаги когато нещо я смутеше. С мен обаче все по-рядко изпитваше това чувство. Като че нещо отвътре я караше да се променя. Беше луда, дръзка, решителна. Амбициозна. Импулсивна. Една напълно непозната Джемима Старк, която не можех да забележа, ако я наблюдавах от гледната точка на непознат. Беше момиче, което преживява всевъзможни метаморфози и като че ли истинската Джемима бе именно онова лудо момиче, което само двамата познавахме.
Беше раглезена и досадна, защото беше единствено дете. Единствено дете, чиято майка е починала при раждането, а бащата е едновременно сломен от мъка и щастие. Винаги е искал дъщеря. Противно на всякакви вярвания, че е добре първото дете да бъде момче. За някои е добре дори всичките деца да бъдат момчета. Живеям с известна доза дискриминация по отношение на жените и властта. Да, обаче баща ѝ не е толкова близък с двамата си сина от първия си брак, колкото е с Джемима. За разлика от тях те не познава думата 'не'. Получавала е всичко и продължава да го получава. Получава, защото го иска, а щом тя иска нещо, то го постига. Научила го е сама. Дори разглезена и досадна обаче тя го прави по един очарователен начин, който просто не ти дава възможността да откажеш да изпълниш всеки каприз. Дори не мисля, че е разглезена или досадна. Била е такава. В пряка среща с живота обаче всеки се променя. Животът озлобява, разрушава. Донякъде тя е разрушена, въпреки че продължава да върви с гордо вдигната глава. Ще кажете, какво може да знае едно деветнайсетгодишно момиче за живота и неговата способност да разрушава... Знае, защото знае, че е разменна монета. Знае, че без баща, който я обича, и с братя, които я презират и приемат за чужда в семейството, за нея няма спасение. Знае, че не иска да носи фамилията Старк, нито онази, към която би принадлежала след шест месеца, когато се предполага да се омъжи.
А кой съм аз? Приемете ме като страничен живот на този кратък живот, въпреки че тя би казала нещо повече, но не тя говори сега, а аз.
Jemima Wendall- Брой мнения : 10
Join date : 03.09.2013
.amelia- Брой мнения : 20
Join date : 31.08.2013
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Кралският път
» Преди месец в Гората/hayden&rosalie
» Activity check
» It can be beautiful and look to be good, but in fact it is another evil bitch! {ROSALIE BUTTLER}
» Save a face;
» Artemisia Baratheon
» Кралският път
» to make you want me i can fabricate the truth