Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Размяна на банери
Съб Авг 09, 2014 8:08 pm by .amelia

» Кралският път
Пет Мар 07, 2014 5:36 pm by Artemisia

» Преди месец в Гората/hayden&rosalie
Чет Мар 06, 2014 7:16 pm by Rosalie Buttler

» Activity check
Вто Фев 25, 2014 6:30 pm by -godfrey

» It can be beautiful and look to be good, but in fact it is another evil bitch! {ROSALIE BUTTLER}
Пон Фев 24, 2014 7:09 pm by hayden baratheon.

» Save a face;
Нед Фев 23, 2014 7:02 pm by hayden baratheon.

» Artemisia Baratheon
Съб Фев 22, 2014 12:08 am by hayden baratheon.

» Кралският път
Съб Сеп 07, 2013 3:15 pm by Jemima Wendall

» to make you want me i can fabricate the truth
Пет Сеп 06, 2013 5:45 pm by .amelia


where the wild things are;;

Go down

where the wild things are;;

Писане by Lannister. on Сря Сеп 04, 2013 8:06 pm



Име: Чарлз Ланистър
Години: 26
Вид: Човек [с "леки" психични отклонения]
Мото:  " YOU SAID YOU KNEW the perfect place to run to. A place that was empty of people, and buildings, and far, far away. A place covered in blood-red earth and sleeping life. A place longing to come alive again. It's a place for disappearing, you'd said, a place for getting lost and for getting found. I'll take you there, you'd said. And I could say that I agreed.” - Lucy Christopher
Лик: Jamie Campbell Bower




" SOME BIRDS are not meant to be caged, that's all. Their feathers are too bright, their songs too sweet and wild. So you let them go, or when you open the cage to feed them they somehow fly out past you. And the part of you that knows it was wrong to imprison them in the first place rejoices, but still, the place where you live is that much more drab and empty for their departure.” - Stephen King


Аз съм един болен човек... Аз съм озлобен човек. И болен. Боледувам от сърце. Или по-скоро от празното пространство, където се намира то. Нищо не знам за тази болест, но съм наясно, че боли силно, сякаш да разбият гръдния ти кош с резенче лимон и то много жестоко. Не ходя на лекар и никога не съм ходил, въпреки че вярвам в медицината, повече отколкото на магията тези дни. На всичкото отгоре съм отвратителен и инатлив. Не отивам на лекар от злоба. Не търся лека си от суеверие. Казаха ми "Намери си момиче, намери някоя черно-бяла красавица, която да те разсмива. Света се крепи на любовтта ни!" Но аз съм болен. И се питам... възможно ли е да съм влюбен в болестта си?

Реалността е твърде тежък товар за мен. Осъзнавам - така е и при много хора. Не изтъквам, че съм специален. Не искам резервирано място на голямата маса на Съдбата. Но въпреки това искам да се чувствам леко, почти безтегловно. Чудя се дали майка ми се е чувствала така, когато ме е оставили на произвола на същата тази Съдба... Онова фламинговорозова девойка, която ненавиждам. Понякога си представям как майка ми сваля едно от цветятя в косата си и го втъква в малката ми дрешка. Почти виждам как огненият й дъх ми ме изпраща с целувка - но не като отпечатък на челото ми - така бих изгорял като свещ - не, целувката й е сладникава въздишка, и все пак целувка. Представям си изгарящото руса коса на майка ми, не разтопен мед, не злато, а сякаш втъкнати в нея слънчеви лъчи си играят с тежестта на въздуха. А после, някъде в този сън, я изгубвам. Бива отскубната от мен, като мисъл, дошла да свети през нощта. И оставам сам без свещ и светлина.
Баща ми ме мрази. Сигурен съм. Но няма проблем, защото аз го мразя също толкова много. Той иска да бъда достойния му син. Смел пълководец. Без провал. Без да се налага да убивам майка ми всеки път, щом ме погледне в очите. Така ми казваше като малък: "Искаш да знаеш защо не те поглеждам? Така ли? Това ли искаш, Чарли? Как да те гледам, като отровносините ти очи късат сърцето ми при всеки един поглед. Кажи ми как. Кажи и ще те погледна отново." С времето разбрах, че съм разработвал напълно погрешна система и вместо да му се харесам, опитах съвсем друго - а именно се изправях срещу него във всеки удобен случай. Направих цел на живота си да съм по-добър от него, и най-вече да направя възможно за него да доживее и види величието ми. Величие, което той никога не е имал. И когато очите му се напълнят със сълзи от радост, аз ще се присмея над тях.


Виждам цветове, не улици. Виждам емоция, не хора. Виждам светлини, а не град.
avatar
Lannister.

Брой мнения : 14
Join date : 04.09.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: where the wild things are;;

Писане by .amelia on Сря Сеп 04, 2013 8:12 pm

Одобрен си, добре дошъл!
avatar
.amelia

Брой мнения : 20
Join date : 31.08.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите