Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Размяна на банери
Съб Авг 09, 2014 8:08 pm by .amelia

» Кралският път
Пет Мар 07, 2014 5:36 pm by Artemisia

» Преди месец в Гората/hayden&rosalie
Чет Мар 06, 2014 7:16 pm by Rosalie Buttler

» Activity check
Вто Фев 25, 2014 6:30 pm by -godfrey

» It can be beautiful and look to be good, but in fact it is another evil bitch! {ROSALIE BUTTLER}
Пон Фев 24, 2014 7:09 pm by hayden baratheon.

» Save a face;
Нед Фев 23, 2014 7:02 pm by hayden baratheon.

» Artemisia Baratheon
Съб Фев 22, 2014 12:08 am by hayden baratheon.

» Кралският път
Съб Сеп 07, 2013 3:15 pm by Jemima Wendall

» to make you want me i can fabricate the truth
Пет Сеп 06, 2013 5:45 pm by .amelia


king with no crown [godfrey]

Go down

king with no crown [godfrey]

Писане by -godfrey on Съб Авг 31, 2013 12:55 pm

a martell (bastard) | 23 | tom hiddleston
Сред пясъците няма значение кой съм.
Сред пясъците мога да бъда когото си пожелая, но от това не получавам нищо.
Сред пясъците съм никой  и това, повярвайте ми, не е спирало да ме очарова от както се помня.
Не се намира кой да ме съди, да ме преценява. Преспокойно зарязвах маските след себе си без да ми пука, че истинските ми цветове ще бъдат достъпни и видими. Тук е единственото кътче наситено със спокойствие, което все още не съм изгубил. Всички останали рано или късно спират да ми принадлежат по една или друга смешна причина.Не преиначавам, когато твърдя че ги губя със същата скорост с която губя приятели и близки. Ако сте чували поне мъничко за мен ще знаете, че това ми е специалитет. Нищо чудно, че вече не се доверявам никому; нищо чудно и че от години не търся особена близост с другите. От една страна не желая да се привързвам за да не увелича отново списъка с хора, чиито животи съм затрил; от друга просто не мога да понасям съществото в което годините са ме превърнали - мразя студеният и пресметлив лицемер, който всички познават като Годфри Мартел. Дори името не е правилно, защото фамилията не ми принадлежи по наследство. Всички с които съм заобиколен я използват ако им се наложи да търпят присъствието ми, но обърна ли гръб дочувам злобните шепоти. Копеле, копеле, копеле.
Аз не съм истински Мартел. Името е придобито и наложено от мекушавата топка, която представлява болнавият ми баща. Ако не бе неговият инат сигурно не бих имал толкова проблеми на главата; трябва да го държа виновен, че умишлено ме е подложил на всичко това в опитите си да ми покаже някаква любов. Правейки грешката да ме признае за свой син и съответно подарявайки ми името на рода си е еднопосочният билет зает да превръща живота ми в достоверна възстановка на измеренията адови. В света в който живеем по-голяма обида към благородническото съсловие не може да съществува; хиляди пъти по-добре би било да ме признае за свой син, но да не ме намесва в нищо повече от това да ми даде имот и възможноста да сключа брак по сметка. Тогава бих носил името Годфри Пясък и никой не би надигнал възражения; на всеки се случва да напусне брачното ложе и да потърси утеха другаде. Никой разумен човек не носи плода от подобна изневяра в дома си и не го нарича свой законен наследник след като реално има такива. Определено не го прави и когато разполага с толкова власт, отговорности и логичната армия от врагове идващи с подобен асортимент от екстри. Сега не ми е позволено да направя и едно грешно движение, защото прекалено много хора го очакват. Мнозина ще злорадстват ако се проваля. Животът ми е под постоянна опасност - кой не би направил опит за покушение срещу този фалшив принц, който си позволява да се мотае с име, което не му принадлежи?
Аз лично бих се отървал от него.
Едва ли някой подозира, че аз самият не желая да съм там, където съм. Смешното е, че всички наистина вярват че съм човекът за който се представям. Чувал съм безброй слухове и градски митове за себе си - Дорн е пълен с подобни чудесии и колкото по-далеч отидеш толкова по впечатляващо-нереални стават. На някой места твърдят, че съм магьосник имаш неописуема сила. Други пък смятат че съм демон облякъл човешка кожа. Много често срещана е заблудата, че се храня с месото на враговете си. Мен лично ме забавлява онова твърдение, че е трябвало да се родя жена за да се събера с Пясъчните змии - често ме сравняват с милите ми братовчедки.
Не трябва да действа като изненада колко качествена маска нося на лицето си. Лесно забравям кой наистина съм и се отдавам на онова чудовище, което с годините съм градил от себе си. То е диво и рядко се съобразява с каквото и да е - предпочита да се грижи само и единствено за себе си. Нищо чудно, че с Ариан се разбираме толкова добре. Моята мила полу-сестра обича да ме използва като одушник за най-мрачните си желания и средство да постигне всички онези работи, които не може сама да присвои. От части тя е причината да плъзнат слуховете, че съм някакво неспасяемо зло, което никой не може да премахне.
Очудващо е колко бързо може да ти излезе подобна репутация щом стане ясно, че нямаш нищо против да си оцапаш ръцете. Проливал съм кръв неведнъж и едва ли някога ще дойде момент в който няма да ми се налага да го правя. По петите ми винаги е имало убийци и отровители; още от малък ми се наложи да спра да разчитам на пазачи и да не ме е страх да отнема живот. От насилие родено единствено от самозащита бързо се научих да не гледам положително на нищо и директно да атакувам източника на заплаха. Първо се справях с убийците, после с подстрекателите. През последните години малцина смеят да ме приближават с такива намерения - разполагат само с мислите и злобните шепоти.
Страхливци.
Понякога самото им присъствие около мен е задушаващо; нищо чудно, че често търся бягство от всичко това. Още от дете използвам безкрайното пясъчно море за лична нирвана, където да възстановя силите си при нужда. Зарежда ме с енергия и свежи идеи, които да отнеса обратно към своята дворцова самоличност. Ако не разполагах с всичко това отдавна да съм изгубил себе си и изцяло да съм приел чудовището в душата си. Не твърдя, че сега има спасение за мен, но все още съществуват нощи в които да мога да остана сам с мислите си и да няма какво да ги наруши. Само сред пясъците мога да си позволя да заспя без да ме е страх че някой може да дебне в сенките с подготвен кинжал; само тук мога да се погрижа сам за вечерята си и да знам, че няма да имам нужда от дегустатор преди да отхапя от каквото и да е.
Пустинята ме е калила и психически, и физически. Приемам я за свой основен учител, защото именно от нея съм се научил как да оцелявам. АКо не разполагах с това едва ли бих научил как не трябва да се оставям да бъда мачкан, но и кога е удачно да сведа глава. Не отричам високите нива на арогантност които държа в себе си, но не съм суициден и не желая да намеря смъртта заради глупост и наранена гордост; за да оцелееш трябва да знаеш как да се нагаждаш към ситуацията и да извличаш най-доброто от нея. От самото си раждане са ме проклели на живот изпълнен с неприятности; всеки ден ми натриваха тази информация в лицето. Ако не знаех как да бъде силен не бих оцелял; за съжаление живея в прекалено интересни времена за да стоят нещата другояче.

Винаги ме е забавлявало, че нито веднъж не съм обмислял дори и за момент да избягам от всичко. След всяко пътуване до пустинята неизменно подхващам пътя за дома; може и да мразя живота там, но определено не съм от хората които имат намерението да се откажат защото им е трудно. Смятам да оцелея и да покажа на всички, че са си избрали противник който не могат да надвият.
avatar
-godfrey

Брой мнения : 12
Join date : 31.08.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: king with no crown [godfrey]

Писане by hayden baratheon. on Съб Авг 31, 2013 8:02 pm

welcome!

_____________
OURS IS THE FURY

avatar
hayden baratheon.

Брой мнения : 71
Join date : 29.08.2013

Вижте профила на потребителя http://coldwindsarerising.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите